Портрет на пушача

Портрет на пушача – всичко, което е заявено от учените вследствие на проучвания през годините

Проучванията и статистиката определят винаги средни вероятности. Човек никога не знае в кой процент ще попадне. Може да ви се случи, може и да не ви се случи. Но е хубаво да знаете какво е възможно да ви се случи и да правите съзнателен избор.

• Живот. Средностатистически всяка цигара скъсява живота на пушача с около 11 минути. По данни от изследвания тютюнопушенето съкращава живота средно със 7 години. То предизвиква преждевременно стареене на кръвоносните съдове, което започва от самото начало на тютюнопушенето.
• Живот. Броят на хората под 70 години, които умират от болести, причинени от пушене, са много повече от тези, които умират от рак на гърдата, СПИН, катастрофи и зависимост от наркотици.
• Рак на белия дроб. 90% от случаите с рак на белия дроб са с пушачи – ако пушенето беше рядко явление, ракът на белия дроб щеше също да бъде рядко явление: само 0.5% от непушачите се разболяват от рак на белия дроб. Жените развиват рак на белия дроб при по-кратък пушачески стаж и при по-малка експозиция на тютюнев дим. Необходими са 15 години за този, който отказва цигарите, за да достигне нивото на риск от болестта като при непушачите.
• Рак. Тютюнопушенето е причина за минимум 30% от смъртността от всички видове рак - тютюнопушенето е добре известна причина за рак на белия дроб, ларинкса, устната кухина и хранопровода. Тютюнопушенето се свързва още и с рак на стомаха, пикочния мехур, бъбреците, панкреаса и с острата миелоидна левкемия.
• ХОББ. Пушенето е причина в 80% от случаите на хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). ХОББ е състояние на прогресираща обструкция на въздухоносните пътища, възникващо в хода и като резултат на заболяванията хроничен бронхит, емфизем или комбинацията от двете. Обикновено болестта поразява възрастовата граница между 35 и 45, когато капацитетът на белия дроб загубва активната си функция.
• Зачеване. Двойки, които пушат, е много по-вероятно да имат проблеми със зачеването, отколкото непушачите. Пушачките забременяват по-трудно. Плодовитостта им е намалена с около 30% спрямо жените, които не пушат, а менопаузата им настъпва с около 2-3 г. по-рано.
• Потентност. При мъжете в 30-те и 40-те години пушенето увеличава риска от еректилна дисфункция с 50%.
• Слух. 70% е по-голяма вероятността за пушачите спрямо непушачите да развият слухови увреждания до загуба на слуха. Тъй като пушенето покрива с плака стените на кръвоносните съдове, намалявайки по този начин потока от кръв към средното ухо, пушачите могат да загубят слуха си по-скоро от непушачите и са по-уязвими към загуба на слуха, причинена от инфекции или силен шум. Пушачите имат и три пъти по-висок риск от инфекции на средното ухо, които могат да доведат до допълнителни усложнения, менингит и лицева парализа.
• Зрение. При пушачите има 40% по-висок риск от развиване на катаракт (перде) – помътняване на очната леща, което блокира светлината и може да доведе до ослепяване. Пушенето причинява перде по два начина: чрез дразнене на очите и чрез отделяне на химикали в белите дробове, които после през кръвообращението достигат до очите.
• Зъби. Пушенето се намесва в химията на устата, като създава зъбна плака, пожълтяване на зъбите и спомага за тяхното разрушаване. Пушачите имат 1.5 пъти по-висок риск да загубят зъбите си.
• Коса. Пушенето води до понижаване на кoнцентрацията на женските полови хормони (eстрогените), като измества баланса в посока към мъжките полови хормони (андрогените), вследствие на което при мъжете опадването на косата се засилва.
• Остеопороза. Въглеродният окис, основният отровен газ от автомобилния и цигарения дим, се свързва с кръвта много по-лесно, отколкото кислорода, като намалява капацитета на кръвта на активния пушач да пренася кислород с до 15 процента. В резултат плътността на костите на пушачите намалява, чупят се по-лесно и им трябва до 80% повече време да се излекуват.
• Сърдечно-съдови заболявания. Един от всеки три смъртни случая в света се дължи на сърдечно-съдови заболявания. Пушенето е един от най-големите рискови фактори за поява на сърдечно-съдови заболявания. Тези заболявания убиват повече от 1 милион души годишно в развиващите се страни. Сърдечно-съдовите заболявания, свързани с пушенето, убиват повече от 600 000 души годишно в развитите страни. Пушенето кара сърцето да бие по-бързо, повишава кръвното налягане и увеличава риска от хипертония и стесняване на артериите и в крайна сметка причинява инфаркти и инсулти, които се случват при пушачите 2,5 пъти повече.
• Стомашни язви. Пушенето намалява устойчивостта към бактериите, които причиняват язва на стомаха. То влошава и способността на стомаха да неутрализира киселината след хранене, което й позволява да разруши неговата лигавица.
• Раждане. Освен увеличаване на риска от рак на маточната шийка и матката, пушенето причинява проблеми с плодовитостта на жените и усложнения по време на бременността и раждането. Пушенето по време на бременност увеличава риска от раждане на плод с ниско за възрастта си тегло и здравни проблеми в по-нататъшна възраст. Спонтанните аборти се срещат 2 до 3 пъти по-често при пушачи. Това се отнася и за мъртвораждания, като причината е лишаване на плода от кислород и аномалии на плацентата, причинени от въглеродния окис и никотина в цигарения дим.
• Псориазис. При пушачите е налице 2 до 3 пъти по-голяма вероятност да заболеят от псориазис – незаразно възпалително състояние на кожата, което се изразява в сърбящи и сълзящи червени обриви по цялото тяло.